Начало » Направи си Сам » Водород » Защо колите (все още) не вървят с вода

Защо колите (все още) не вървят с вода

Е-мейл Печат

Ейбъл Морли

(превод със съкращения)


Дай ми 15 минути и аз ще ти покажа как да промениш света. Въпросът, обаче, е дали скептицизмът ти няма да ти попречи…

Водата може да бъде източник на гориво и да гори. Ако внимателно изчетеш това до края и следваш съветите и връзките, които ще дам, тази технология може най-сетне да види бял свят.

Преди да започна искам да кажа няколко неща. Аз не съм писател, което ще си проличи ако продължиш да четеш. Не съм и физик, нито математик, нито специалист по електроника, нито продавам неща. Така че, това е БЕЗПЛАТНО знание. Но това може да ти струва пари… написаното тук може така да те заинетересува, че да купиш материали (аз не продавам такива) и да започнеш сам да експериментираш.

И така почитатели на Стенли Майер останете с мен, защото повярвайте ми ще научите още неща неписани досега.

Стенли Майер беше човек, който в края на 80-те години излезе пред света с много сериозни твърдения, че може да подкара кола с вода. Всъщност той наистина караше колата си с вода. С устройство, което създаде и патентова, разграждаше H2O на основните й газове. И не чрез електролиза, както мнозина смятат, а чрез напълно различен електролизен процес. Неговите твърдения бяха проверени от учени, представители на правителството, хора от пресата и представители на патентното бюро, пред които той трябваше да защити патента си.

През 2005-та реших да сложа водородна уредба на форсирания ми дизелов камион. Започнах да търся различни варианти на интернет и се натъкнах на водородни генератори за коли. Така достигнах и до информация за водната горивна клетка (ВГК) на Стенли Майер. В началото бях скептичен, затова се заех да проуча всичко възможно за нея. Открих много хора, които вече се занимаваха с горивната му клетка (ВГК), но нито един досега не бе успял да постигне резултатите, които Стенли Майер е показал пред свидетели. Това възбуди интереса ми още повече. Много съм добър в решаване на загадки.

И така аз се заех да проуча абсолютно всичко свързано с явлението електролиза, водната молекула и самият откривател на ВГК.

Електролизата просто казано е създаване на магнитно поле и използването му за разграждане на химикали на съставните им части. При водата става разделяне на водород и кислород. Първите ми експерименти бяха с листи перфорирана неръждаема стомана на разстояние 4 мм една от друга. За захранване използвах 12 волтов акумулатор. Поличх малко количество газ колкото да се убедя, че науката е права и да продължа изследванията.

Водата е съединение на 2 атома водород и 1 атом кислород.Следващото нещо беше да проуча водната молекула. Учили сме го в училище, но тогава ме занимаваха съвсем други неща, така че нищо не съм запомнил. H2O молекулата е красиво малко нещо; тя се състои от два Н атома и един О атом. Малкото нещо, което ги държи е електрона. Електрона е единствената свързваща сила. Ако опиташ да разделиш два магнита ще видиш, че не е много трудно. Но ако напълниш един басейн с магнити и опиташ да извадиш един от тях ще се увериш, че е по-трудно, защото силата на привличане се е увеличила по цялата повърхност и те всички са свързани заедно. Това е водата в естественото й състояние. Интересното е, че това не е проста електромагнетична връзка, а електростатична връзка наречена ковалентна връзка. Когато потриеш вълна с ръка се зареждаш с електро-статична енергия, а докосвайки нещо проводимо разреждаш тази енергия от себе си. Това означава, че

ако електростатичният заряд на електрона бъде изпразнен, той престава да бъде свързваща сила.

Аз се зарових още по-дълбоко в науката и дори реших, че трябва да се върна към училището и да изкарам докторат по химия. Стигайки толкова далече с спрях и на личността на Стенли Майер. Ако този човек е бил супер гений тогава няма да имам шанс да науча повече без да завърша нужното образование.

И следващото нещо, което научих за Стенли Майер ме накара да се захвана още по-настървено с разследването ми: той е учил в колеж с разширено изучаване на енергийни източници, но никога не го е завършил. Запомнете този факт, по-късно ще направите връзката.

Докато проучвах миналото на Стенли започнах да осъзнавам, че той не е супер гений, нито „луд професор”. Той изглежда беше сръчен човек с интелигентност малко над средната. Но как тогава е стигнал до това откритие? Захванах се и изчетох всяка възможна статия за и от Стенли Майер, която открих на интернет и в библиотеката. Изгледах всеки видео клип с него, новинарските емисии за него, негови видео лекции за колата му, която „върви на вода”.

„Да изучиш едно нещo означава да го разбереш”.

Точно тук се крие тайната – за да разбера откритието не трябваше първо да се хвърля да изследвам природата му, първо трябваше да разбера самият откривател. Той ме озадачаваше, озадачаваше и другите. Използваше теминолагия, която не беше съвсем на място, и в същност някои от нещата, които казваше бяха заблуждаващи. Патентите му само отразяваха аспекти на нещо, за което не даваше информация. Това ме накара още веднъж да се върна и да проуча всичките филми. Забавях ги, спирах ги на пауза, наблюдавах маниерите на този човек, изучавах ги. И стигнах до важно прозрение. Не само за Стенли но и за хората, работещи върху репликации на ВГК.

Никокй не обича да споделя тайните си и всеки си има причина. По всичките форуми, където се уж се споделя информация всъщност само няколко опитваха да дадат всичко. Технология, която има стойност милиарди долари не е нещо, което всеки иска да раздава наляво и надясно. Не, те искат да са първите, те очакват да забогатеят и да станат известни. Простата равносметка е, че ако инфромацията се даде безплатно някой друг ще стане богат произвеждайки и продавайки горивната клетка.

Стенли е получил оферти за милиони долари, които са му били предлагани от представители на петролни компании, само и само да купят и скрият от света изобретението му. Но той е отказал, и аз вярвам в това.

Стенли е използвал стар алтернатор вързан към променливотоков мотор, честотен генератор и схема за повишаване на напрежението. С това нещо и водородната клетка той е успявал да извлече невероятното количество водород, което виждаме на видеото. И точно тук цялата история става доста заплетена, така че останете с мен, ще изясним всичко накрая, обещавам ви.

Изучих видеоматериалите с клетката на Стенли така, че да мога да направя нейна репликация; сравнявах неговите клетки с хилядите, които открих из интернет. Те винаги използваха едни и същи материали и конфигурация, така, че всичко, което оставаше бе да набавя честотен генератор, осцилоскоп, източник на 12 волта, да направя клетка и да видя какво ще стане. Така и направих. Вместо тръби използвах пластини, защото имах в наличност и в процеса на експериментиране открих, че формата не беше от особено значение.

Следващото, което ми трябваше бе да удвоя напрежението. Това бе проста задача,  използвах трансформатор 24v/850mA от стара печка. Това реши две задачи – първо бях близо да 26V, които Стенли е използвал и второ беше ампеража беше нисък.

Следващото нещо беше да осигуря индукционна бобина от стар парализиращ пистолет (stun-gun). Играейки с честотите и пулсирайки напрежението получих доста добра продукция на водород. Разширих импулсите, изключващи напрежението след 3 секунди. Прекъсването на захранването кара вторичната намотка на индукционната бобина да изпрати импулс в порядъка на киловолти.

Продукцията на газ ставаше все по-добра. Ала след много опити ударих на камък. Осъзнах, че стигам до нивото, на което всички останали изследователи спират – произвеждах водород, но не в количестгвото, което Стенли успяваше с неговата клетка.

Тази тайна не ми даваше мира. Отново започнах да слушам Стенли Майер. На неговите лекции той рецитираше едни и същи неща, които са очевидни. И в крайна сметка осъзнах, че Стенли не знае толкова много за системата, която е създал, отколкото първоначално изглежда. Той никога не отговаряше на технически въпроси, които други образовани хора му задаваха.

Един ден се заех да изучавам свободните електрони и се натъкнах на документ, който първончално реших, че е писан от Стенли Майер, защото дискутираше „освободени” електрони. Но не! Той беше писан от Андриджа Пухарич. Неговите изследвания и чертежи бяха почти идентични с тези на Стенли в по-първите му разработки. Опитвайки се да повтори нечиe чуждо откритие и да го опише колкото се може по-прикрито, така, че никой да не разкрие първоизточника. Единствената разлика е, че Стенли е продължил и надминал резултатите на Пухарич. И точно това силно ме заинтригува.
Затова Стенли се е записал в този колеж и после е напуснал. Това не е било провал,

той е отишъл в това училище с една единствена цел – да проучи работата на Андриджа Пухарич и Никола Тесла..

Той е отишъл за да обогати знанията си за това, върху което е работил у дома. И когато е получил нужното е напуснал колежа и се отдал на създаване на ВГК.

Така че целта му не е била да вземе диплома. Винаги ме озадачаваша как така Стенли от продавач изведнъж станал учен и идеята за водородната клетка се появила ей така в главата му. Той казва, че било Бог – аз казвам, че е някой друг.

И така, докато е търсил начин да разгражда кръвоносни плаки Андриджа е открил, че може да „развърже” атомите на водата използвайки ултразвукови и свръх-ниски честоти. Но след като не успява да постигне търсеният медицински ефект той изоставил идеята и се захванал с други неща.

Точно за това откритие се захваща Стенли Майер и започва работа върху него.

След по-нататъшни проучвания открих, че не съм единственият, който се е натъкнал на това. Имаше и други, но при все това никой нямаше успех. ЗАЩО?

С новата информация в ръка ми се отваряше път за нови разследвания (трябвало е да стана детектив, а?) нови теории за изпробване и още безсънни нощи.

И тогава изгоря алтернатора на камиона ми. Същия камион от който тръгна цялата история. Дизеловият двигател няма кабели по него, както при бензиновия; няма електронно запалване, бобина, компютърен „мозък”. Така че, ако някои от вас са слагали радио в стара кола ще си спомнят, че ако то е свързано директно към акумулатора ще чуете какво? От говорителите се чува едно постоянно пищене. Точно това направих, когато смених алтернатора и запалих камиона радиото беше на АМ станция. И, разбира се, чух виещото пищене, което се променяше в тон с въртенето на двигателя. Това виене се причинява от въртенето на вала (осцилации), създавайки радио честоти, които се индуктират в кабелите на автомобила. ИХАААА! Новите коли имат твърде много кабели, които попиват и филтрират този паразитен сигнал.

Това е причината Стенли да използва алтернатор,

може би не е имал достатъчни познания да създаде сложно електронно устройство, което да включва амплитудно модулирана аудио честота индуктирана в носеща вълна. Това което Пухарич е използвал при изследванията си; един алтернатор прави същото нещо. Сега вече имах ключа в ръцете си, или поне така си мислех. Ако използвах алтернатора и махна регулатора на напрежението ще получа добро напрежение комплект с аудио честотите, но как да настройвам честотата? Настройвайки скоростта с която електрически мотор върти моя нов „осцилатор”. Нямах под ръка електрически мотор, затова свързах една електрическа бормашина към остта на алтернатора. Проверих го с амперметър – генерираше твърде много ампери, затова сложих мост на терминалите за да го лъжа, че батерията е напълно заредена и така свалих ампеража до нищожни стойности, поддържайки в същото време високо напрежение.

След като вързах цялото нещо към стар честотен генератор започнах да си играя с настройките. С копчето на оборотите на бормашината можех да нагласям скоростта, т.е. модулирах аудио честотата, напрежението не минаваше през VIC (умножител на напрежение), както при Стенли, защото не знаех как да направя такъв, а през бобината на шоковия пистолет.

Започнах да търся тороидна бобина, защото Стенли казва, че използвал такава. Открих една и вече щях да я поставя, когато научих, че тези бобини всъщност филтрират радио интерференции, точно обратното на това, което ми е нужно в схемата с аудио осцилатора. Предположих, че Стенли е направил правописна грешка и е имал в предвид индукционна бобина, защото никъде в патента не е показана тороидна бобина. Защото ако е имало такава, машината е нямало да сработи в патентното бюро, и ако е била начертана на чертежа но я няма в устройството би предизвикало неудобни въпроси.

Стенли я използвал за да подведе останалите – ако те следват описанията му и използват тороиодна бобина, няма да получат нужните аудио честоти и клетката няма да заработи ефективно.

Заблуда с която да защити работата си от репродукция?
След като клетката ми вече имаше аудио честота минаваща през нея електродите осезаемо вибрираха, те се бяха превърнали във „възбудители”, както Стенли ги наричаше. Количеството газ на моменти беше повече от предишните пъти, но

Когато изключвах напрежението
и вторичната намотка се разреждаше
клетката буквално завираше от газ.

Продукцията беше извън всякакви норми и закони.

И така, направих клетката, разследвах човекът и открих, че той е продължил работата на Пухарич, а неговият VIC е всъщност проста схема за резонансен резервоар, открит от Тесла (resonant tank circuit). Но почакайте, има още!

Докато си играех с честотите, времето на пулсиране и аудио честотите открих резонансни точки в които водата буквално завираше и видимо изчезваше. Виждаше се с просто око как водата изчезва, но после процесът се забавяше и трябваше да настройвам наново. След като доливах на три пъти вода производството на газ съвсем спря и по никой начин не можех да накарам клетката да произвежда още.

Голям късмет, че бях на открито, защото това което последва щеше да взриви цялата къща с газа, който бях произвел. И така, изключих захранването и пъхнах ръка в клетката да изтегля пластините. Чу се гръм, прескочи искра и получих силен електрически удар. Веднага проверих захранването – клетката беше изключена! Следващото, което установих бе, че в клетката са останали 10 волта / 3 ампера. Не знам колко са се разредили, но искам да ви кажа че искрата здраво изпращя и почти парализира ръката ми. Това бе удивително! Реших да проверя всичко отново, в случай че съм пропуснал нещо. Все още не бях използвал осцилоскопа. Не знаех дори как 

В края на седмицата трябваше да върна оборудването на човека, от когото го наех. Но аз бях доволен, всъщност имах голям успех, или поне така си мислех. Върнах се отново на интернет в търсене на някой, който е постигнал моя резултат и с когото мога да споделя моите опитности, но уви – никой. След две години търсене още не бях намерил такъв.

И така започнах да преглеждам отново видео записите със Стан. Изгледах ги стотици пъти. Накрая попаднах на място, където Стенли говори за капацитета на клетката. Преди, когато съм го гледал, не го бях разбрал и съм пропуснал този момент. Клетката работи с висок волтаж и ограничен ампераж.

Мислете за електричеството като за вода.

Напрежението е налягането, ампеража е количеството. Ако се опиташ да напълниш 20 литрово корито с поливачка на маркуча ще ти е нужно доста време. Но за сметка на това струята ще бие надалече и ще можеш да пълниш от 10 метра. Това е напрежението.

Сега, напълнете същото корито с направо с маркуча, без накрайник. Коритото ще се напълни два пъти по-бързо, но от по близко разстояние. Това е защото сте загубили „потенциалната” енергия увеличавайки количеството. За да пълните със същият поток вода от разстояние трябва да направите едно от следните две неща:

  1. да ограничите количеството (ампеража), което значи да сложите накрайник на маркуча и да поставите водата под налягане.
  2. да увеличите потока (да поставите по-голяма помпа)

Увеличавайки ампеража се увеличава опасността и увеличава нужната енергия за производство на газ, правейки го неефективен процес.

Това, което се опитваме да направим е да накараме напрежението да измине дълго разстояние през високо съпротивителен материал, така че намалявайки количеството ние увеличаваме потенциала (работата, която самото налягане може да свърши) защото то не изисква повече енергия и количеството (ампеража) просто изпълва контейнера (клетката) по-бързо и спира нейната ефективност. Надявам се сега ме разбрахте.

Намалявайки ампеража ние позволяваме на потенциала (напрежение свободено от ампераж) да си свърши работата и при все това накрая имаме ампераж, който насища ВГК. Този ампераж идва от ограниченият ток, който пускаме, но не само от него.

След като токът не протича непрекъснато през клетката той лесно я зарежда и се превръща в свободни електрони. И, аз вярвам, че аудио честотата, която се индуктира на анода служи като инхибитор, не даващ възможност тока да напуска клетката със същата честота (скорост), с която е вкаран в нея. Също така тока е нищо повече от електрони. Премахвайки ковалентната връзка всяка молекула губи два електрона; тези освободени електрони също остават във водата заради капацитивността. И когато тази капацитивност бъде достигната клетката не може повече да отделя газ, защото сега вече има твърде много свободни електрони, които се мотаят из клетката и се закачат отново към освободени точки, правейки така ковалентните връзки още по-здрави увеличавайки негативната полярност на молекулата като цяло и създавайки на статичен слой около катода и анода.
 
Вятвам, че някои от свободните електрони хващат балончетата газ докато не се разредят или чрез изключване на високото напрежение и чрез разтърсване на клетката и освобождавайки атомите на газа като по този начин извлича с тях електорните навън или чрез момента смяна на поляритета на „възбудителите” (електродите). Но ако съумеем да съберем тези свободни електрони от водата ние подпомагаме процеса на възбуждане взимайки съхраненият генериран ток от клетката. Този ток вече може да се използва да захрани обратно електрониката на клетката.

Всичко това стана с помощта на късмет – лош и добър. Тези от вас, които изследват този феномен са на правилната следа но са в неправилна позиция. Тези, които твърдят, че е невъзможно грешат – то е било вече направено. С тежкия труд и геният на велики мъже като Никола Тесла, Андриджа Пухарич и Стенли Майер. Това са хора, премахнати от учебниците, защото са били неконвенционални. Но ако проучим историята отблизо ще видим, че в много случаи нестандартните хора се оказват прави. И може би Стенли може да бъде сред тях.

Едно пояснение

И така след като знаете вече цялата история, ще опитам да я събера, без събитията и персонажа. И надявам се без неразбираеми формули и загадъчният тон на Стенли Майер.

Най-трудната задача по проекта без съмнение ще е направата на електрониката.  Ще трябва да се използва компютър, който да регулира всичките честоти, а също и да следи състоянието на клетката и да коригира честотите според обратната връзка. Това днес е много по-лесно отколкото през 1992, когато Стенли го е правил. И още по-възможно от далечната 70-та година, когато Андриджа го е открил. Андриджа както и Стенли просто не са могли да завършат този най-важен компонент от ВГК.

Ето какво смятам че е нужно: (не забравяйте, аз не съм експерт по електроника)
 

  • Честотен генератор и може би усилвател. Аз не съм използвал усилвател, но във схемите на Андриджа има такъв.
  •  Микропроцесор, програмиран да следи клетката и да настройва честотите, защото резонанса на водата ще се мени с количеството произведен газ и замърсителите, които остават в нея. Тези замърсители променят способността на водата на поддържа стабилен резонанс при фиксирана честота, променяйки вискозитета й.

По време на пулсирането водата ще достигне ниво близко до йонизацията, което подпомага процеса на разпад заради разхлабването на електроните. Пулсирането променя естествения поляритет на Н молекулата още повече, същевременно разхлабвайки негативния заряд на О молекулата и електроните, което позволява връзката да се премести от ъгъл 104.5 на 109 градуса, разхлабвайки така привличането между двуполюсните части на H молекулата и разтягайки свързващия електрон, който ще влезе в контакт с по-позитивно заредените молекули, разреждайки електростатичният заряд и спирайки ковалентната връзка.И сега вече позитивното ще е по-позитивно, а по-силната негативност ще е отслабена, тъй като кислородния атом е по-негативен. Така ще има по-малко привличане към водородния атом и това ще предоврати повторното закачане към него.

Когато след достигане на пик напрежението бъде изключено, вторичната намотка на индукционната бобина отдава киловолтов разряд, който разделя атомите един от друг преди да се възстановят. Вярвам, че аудио честотата трябва да бъде постоянна и да не се изключва с напрежението. И използвайки схемата на Tesla resonant tank в съчетание с индукционна бобина успявам да получа пиково напрежение в порядъка на киловолти.

Събирането на свободните електрони от клетката в кондензатор и използването им за захранването й ще подпомогне непрекъсната й ефективна продукция. Според Стенли по този начин можеш да затвориш веригата и да създадеш самозахранваща се система. Знам че звучи невероятно, но вижте това – лампа захранена изцяло от освободените електрони в клетката.

Освен това – законът на Фарадей за електролиза не е нарушен. Той не е взел в предвид освободените при електролизата електрони. Просто зависи от гледната точка. Ако използваш напрежение за да извлечеш електрони от водата, тогава водорода се явява отпадъчна енергия. Ако пък извличаш водород от водата, тогава имаме „загуби” под формата на топлина и електричество. Но всъщност с клетката можеш да създадеш водород, електричество, топлина…

Слушах интервютата със Стенли Майер. Ако погледнете документациите му и слушате какво Стенли казва, ще видите, че той е използвал напрежението излизащо от алтернатора, който също е бил използват за да се ограничи ампеража, дублира напрежението с VIC (Tesla's resonant tank circuit), оттам в честотния генератор и оттам в клетката. Тороидната бобина се споменава с половин уста само на няколко места, но както казах, или като уловка, или е имал в предвид индукционна бобина.

Тестовете провеждах с пластини от неръждаема стомата с 1мм разстояние в стъклен буркан. Използвах стар алтернатор, голяма бормашина с регулатор на обороти и стар честотен генератор, който изглежда като дошъл от времето на Тесла, три плавни регултора за лампа, бобина от шоков пистолет (можеш да купиш нормална индукторна бобина от всеки магазин за електроника), въображение и силикон. И книга по електроника.

Преди всичко – сигурността. Водорода е силно експлозивен и не прощава небрежността.

Ето няколко полезни връзки:

 

Късмет!

Източник http://www.helium.com/items/857077-why-cars-cant-run-on-water/print

В памет на Стенли Майер.

Превод от английски: beinsa.info